Д о тук
Животът ми се стече интересно.
Не съвсем по план,
Но плановете бяха като песен,
изпявана във дните ми от мен.
И дълго със мечтите си се гонех,
сред тях живях и във разкош,
А всеки ден, минавал неусетно
безследно чезнещ в тъмна нощ.
И в нощите си пазарувах обич,
от щанда за несбъднати мечти,
рисувах образи във полунощ
превръщащи се в тикви заранта.
Понечих да намеря свойто аз
със опити в различни сфери,
но все сърцето ми боли,
забъркано във множество афери.
Но днес намерих свойто аз
Във себе си повярвах, не във тебе
И ти, какъвто и да си, където и да си,
не чакай нищо повече от мене.
© Бела Белица Todos los derechos reservados