И бързам да спечеля малко време да стигна първа до върха, да седна малко там да се посмея на нашата човешка глупост от душа. Да видя ясно горе - отвисоко, колко долу, принизил се е света от хора пълни с чувства, болки и емоции, от хора без душа. И нямам сили да се боря нито да говоря, нито да мълча, настъпило е началото на края, надвил е мракът над деня. И няма време, което може да се върне, и няма мисъл, която може да се спре, няма сила, която да ни върне, погубената от нас самите, красота. И бързам да спечеля малко време да стигна първа до върха, и бавя се, че тежко е туй бреме, отвисоко - да стигнеш пропастта. Умът зачезнал е безследно обзела го е лудостта, сърцето спряло е без време, надвил е мракът над деня.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.