Всяка нощ ражда искрици надежди в небето
сред неона на звездоносната шир.
Плисват светли вълни на ръба на морето,
а на дъното цунамита вият стихийния пир.
Всяка нощ по клепачите тежки на здрача

щурчовидната песен оглася мокри поля,
и приспивна луната, танцува в рояка
на светулкова нежност с искрички тъга.
Нейде може би съмва и се буди деня
сред златисти коси в окосени ливади,
или може би слънцетрепетно капва сълза
и роси птича музика в летни каскади.
И навярно на другия край на света
сред посоките четири литнал е вятъра,
и разнася във утрото добра новина,
че всеки от нас е частица от кадъра
на кинолентата - живот, във който ни има,
и че зрими очите ни вплитат дъги
с лъченосни сияния, когато сме двама.
Бог чува тихите шепоти и сбъдва мечти.