Колко малко му трябва на човек,
добра дума изречена с любов,
тя тогава вратите ти разтваря
и те понася в нов приказен свят!
Но все търсим грешките в другите...
Страхуваме се да надзърнем в себе си!
Изпращаме стрели отровни -
без да се замисляме за раните,
които взаимно си нанасяме...
Добрата дума заключихме в клетка...
навън светът е зъл, озъбен
и хапе ни до болка...
Как така се случва,
че няма добро - ненаказано!?
А злобата все повече
превзема сърцата ни...
Дори луната с мене се шегува,
скрила се е зад облаци тъмни!
А вчера бе изгряла, една такава
усмихната и бяла...любувах се
на нощното небе и си мечтаех
звездите да докосна...
А тази нощ дори не ми се спи,
все търся отговори на толкова
въпроси...Защо злото днес
стои на пиедестал - а доброто
е в клетката заключено...?
На предателя - прави се поклон!
Лицемерно се подмазват
и в краката му те лазят...
А истината скрита си остава
за раните нанесени в душата!
Не, ми се спи!
Нощта е тъмна и студена...
и тъга и болка в мене само скитат!
Но добрата дума ще разчупи
клетката на заспалата ни същност...
И часовника отмерва времето
а стрелките бързат да докоснат
с радост и надежда утрото...
Където слънцето с обич пак
ще ни докосне, ще паднат
издигнати стени и като феникс
от пепелта ще се прероди доброто!
Защото то живее в нашите сърца!
Колко малко му трябва на човека!
Добра дума - изпълнена с любов!
Тогава надеждата невидимо докосва
и ни пренася в нов приказен свят!
23.05.2019г
Катя Джамова
© Катя Todos los derechos reservados
Гавраил, благодаря ти за хубавите думи!Бъдете благословени!