Добрата мащеха обича
не само своите деца.
Добрата мащеха прилича
на слънчевата красота.
Добрата мащеха я има
не само в моя болен ум -
Тя обич дава чак за трима
и твърда е като локум.
От толкоз мащехи несрети
аз най-добрата как открих -
от слънцето по-силно свети
и вкарва свежест в моя стих.
Добрата мащеха очаква
и с нея пък да са добри.
Тя не гълчи и не натяква
и не тънтони до зори.
Пари на всеки тя раздава -
раздава и не ги брои
на нея всеки се надява
и тя за всекиго гори.
На кладата е тя готова
да жертва се за всички нас,
да глътне цял бокал с отрова,
да зарази се с кучи бяс.
Добрата мащеха е само
една измислица нелепа.
И само ти добра си, МАМО,
а мащехата е проклета!
© Константин Коев Todos los derechos reservados