Мой малък и свиден бял лист –
добре, че те има до мен!
Ти не си критик или моралист,
а утешител непринуден.
Добре, че те има, за да ме чуеш.
Слушаш ме безмълвен и тих.
Душата ми в доброта ще обуеш
след всеки мои написан стих.
Понякога и ти ми отговаряш зная
като подарък за моята откровеност.
Говорим си със сладост и омая,
копнеем със смела дръзновеност. ...