Есен моя златокоса.
Дошла с последни слънчеви лъчи.
Прегръщаш с аромат на дъхави листа
и рониш дъжд от парещи сълзи.
Целуваш устните, пресъхнали за тебе.
От жарко слънце парени до вчера със мечти.
И в танца - залезен като магия,
ме каниш да танцувам призори.
От сън-сънувана, в морето трепетно, бленувана.
На рамото ми още неугаснала е живата звезда.
С която някой ме даряваше във унес,
щом се спускаше над мене вечерта. ...