Добре дошли в душата ми!
Добре дошли в душата ми! Днес е приемния й ден. Елате, настанете се в красивата стая. Вие виждате нея - обвивката. Удобна е, нали? И не настройва според желанията и претенциите ви... Ах, колко е перфектна и отзивчива...
Искате още? Елате! Тук, по коридорчето вляво... Виждате ли? Тук са емоциите. Само внимавайте да не се загубите! Да, знам, че е голям хаос, но това е!
Ето, влезте и тук, в черната стая - тук са вързани всички неосъществени мечти.
А, тази до нея - да, там са страховете. Много е голяма, нали?
Да продължим навътре... Това е стаята с усмивките - е, да, малка е, но пък колко са истинските неща в живота.
И ето я последната стая. Това са покоите на любовта. Защо има само свещ? Защо е със разбити стени? Защото всички, в старанието си да бъдат вътре, разбиваха и трошаха, нехаещи, че има врата без ключалка...
Е, това е, драги посетители! Надявам се да сте останали доволни от разходката... Заповядайте отново!
© Надя Стоянова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Разходих се приятно...в душата ти...
-
Не прочетох нищо за олтара, но може би така си решила или не съм разбрал. -
Браво! Много е добро. Тъжно е.. но така е в живота. За това не трябва да допускаш всеки да се добере до душата ти, за да не стане както в стихотворението...
-
Поздравления!
-
Как си се сетила само!
хубаво стихотворение се е получило!
С обич. -
Браво!Чудесна идея!Поздравления!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Не ме моли! Любов какво е, аз
от изгреви самотни съм научил.
И за да слезе слънцето при нас,
сега ще се превърна в ручей.
А ти плачи! И твоите коси
до мене щом достигнат като клони,
ще ги целувам мокри през сълзите ти.
И само теб ще искам да си спомням.