Тишината нежно докосва ума ми,
а самотата ме хваща за ръка...
Болката сляпо целува врата ми
и кръвта от вените ми се влива в река,
река от писъци - разбити чувства,
пейзаж от болезнени, тъжни изкуства...
... мъртви картини от душата проронени...
А любовта седи сама и плаче,
смачкана, изхвърлена, разбита...
Моли се да я приема и се влачи,
но презрението силно я подритва!
Добре дошъл в моя свят на болка, страх и самота!