Добрите хора си отиват рано
и на прощаване ни взимат мъката,
а спомен за лицето им засмяно
ни пари много дълго след разлъката...
Добрите хора винаги са кротки,
загрижени за другите, омайни,
но кой ли знае колко са сиротни
и как сълзите си преглъщат тайно...
Добрите хора рядко са известни,
в тях няма лустро и изглеждат сиви,
ала без тях не ни е интересно,
без тях едва ли ще сме тъй щастливи...