Добро утро, ненагледна, скъпа! -
събуждам те с целувка, окрилен...
Как спа, слънце мое? Ставай –
навън вече е прекрасен ден...
Птички пеят влюбено в захлас-
нежни трели носят се безспир...
Трепетно задъхан, омагьосан
пия от устните ти сладък еликсир.
Не ме кори, че те събудих рано,
не ме кори за сърдечния ми плам!
За постъпката си палава, момчешка,
ще намеря от тебе прошка – знам.
© Валентин Кабакчиев Todos los derechos reservados