Доброта

15 may 2017, 0:11

Poesía

409 4 7

Не умира човекът,
щом в добро е живял.
Просто тръгва полека –
нелогичен и бял,
между черните мравки,
край цветя и бодли,
като равен сред равни,
изначално щастлив.
Ще прегърне тревите,
ще целуне пръстта,
с дъждове ще насити
на скръбта ѝ – солта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Доброта

Искате да прочетете повече?

Propuestas