14 nov 2015, 0:14

Доброто 

  Poesía » Filosófica
846 1 9

Да направиш добро и на път да го хвърлиш.
Да забравиш за него ти на мига.
Да не чакаш отплата, дори и от Бога.
Това е да имаш... "странна" съдба.


Да обичаш безкрайно, без да очакваш
благодарност събрана във светлина.
Да умееш да плачеш над чуждата болка.
Да простиш, непростимите даже неща.

 

Да можеш да падаш. Без риск да останеш
долу, заровен до гуша в калта.
Ръка да протегнеш, за да можеш да хванеш
за тебе протегната... чужда ръка!

 

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, прав си.
    Може би съпричастността не е умение, а емпатия.
    Ще помисля коя дума ще е най-подходяща.
    Благодаря ти!
  • Доброто ражда добро, насилието ражда насилие...
    Толкова истински си го казал, Вик!
  • доброто ражда добро. във Франция убиха доброто. насилието ражда насилие.
    стих за доброто. летиш. хубаво е Таня.
  • Да, особено в ден като днешният, трябва да осъзнаем какво е истинското зло и да му се противопоставим без страх, подавайки ръка.Защото..."Страхът предизвиква гняв. Гневът предизвиква омраза, а почнеш ли да мразиш, всичко е загубено."
  • Чудесен стих. Дано се осъзнаем!!! Поздрави Таня!
  • Всеки ден срещам доброто!
    Може би затова, толкова много ми хареса стихото!
    Поздрави, Таня!
  • Ех, Доброто... Уви, от вярата ни не остана много...
    С Ина.
  • Разбира се - но как ще познаеш падането - дали е без риск..., а аа - Не..., и това - не...!!!
    "Да обичаш безкрайно, без да очакваш
    благодарност събрана във светлина.
    Да умееш да плачеш над чуждата болка.
    Да простиш, непростимите даже неща."
  • Благодаря ти, Ина!
Propuestas
: ??:??