ДОБРОТО

А знаем ли, какво е Добро?

И то променя външността си.

Но отдолу е неговото естество -

да облича с Любов душата ти.

Приливът идва тъмен от бурята.

От него излитат рояк „скакалците“.

В стръмното търсят светлината

и хляба насъщен, смесват езиците,

оставили мъртви там - във водата.

С добрина ли ще ги посрещнеш, човеко,

или ще ги мачкаш в омраза с ботуша си,

забравил, че пришълец си бил преди века,

че и твоите деца са напуснали къщите си?

Доброто не е злоба, с усмивка прикрита,

нито лицемерно потупване по рамото,

или риене в бельото, търсейки истината

за другите, скривайки своето... срамното.

Не е прегръдка с една костелива ръка,

докато в другата е ножа, за удар подготвен,

нито зареден пистолета... в гърба опрян,

докато нашепваш нежни слова във ухото.

Не е картички, сърчица, целувчици...

изпълнили виртуалното пространство

и думи, думи, различни измислици,

докато разкриеш душевното си тайнство.

И когато са те вече разнищили,

ще те изхвърлят като ненужно, мръсно коте,

не са те питали... не са помислили,

каква буря се вихри в сърцето ти клето.

Не е, показването на сила пред децата,

говоренето за омраза, мъст и кръв.

Израстват те със страх и кипнала ярост в сърцата,

и чудим се - убийци ли се раждат от пъпната връв.

Още много, подредени в – Не е добрина...

Светът, пространството от тях се взривява.

Единствена, извечна, но изпъдена, Любовта

за вихъра на времето се държи здраво.

Трепти във сърцето...Корени дълбоко е впила.

Земята човешка е твърда, корава -

венци от корени жилави, живи извива.

След бури и пламъци, над изгоряла земя,

филизите израстват на Божествена добрина...

20 11 2019

Надежда Борисова Аврамова