В бетонен свят с стоманени основи,
с изтъркани фасади и студен паваж,
Доброто се опитва да проходи,
изгубило отдавна своя страж.
Там някъде, зад телени огради,
затрупано под тежки железа,
Доброто с мъка пътя си проправя,
за да остави тихичка следа.
И в този свят на сиви дни и нощи,
на тъжен дъжд и мраморни слънца,
Доброто вярва - не е късно още
да разпилее греещи цветя. ...