Доброто в мен отдавна мъртво е!
Глух тътен , отрони се в тишината.
И отново в мен проговори си ината.
Тук съм, няма да се променя!
Отдавна дявола вселил се е в душата.
И стене тя , ранена рано по росата.
Гарван,грачи някъде и мътен е
неговия силует в ноща студена.
Огледало. Спомени руши в тоя час.
Огледа се, в огледалото Катерина,
но вместо лицето си видя - тъжна нощна
месечина! ...