Добър вечер, как мина денят ти?
Сети ли се за пристанището ни красиво?
Сети ли се колко много пъти
там танцуваха делфините игриви?

Добър вечер. Помниш ли звездите,
толкоз гледани от двете ти очи,
пясъка, попиващ ти сълзите
и морето с белите коси?

Добър вечер, чуваш ли вълните,
пеещи в предишните лета
с вятъра, люлеещ  корабите
и снежнобелите им, от сатен платна?

Добър вечер. Моят ден отмина
в носталгична сива тишина.
Спомнях си как времето замина,
как бързо, бързо отлетя.

Добър вечер, как мина денят ти?
Липсват ли ти нашите гори?
Изпращам картичка, по път е.
Ще видиш родните си български земи.