Добър вечер, моя съдба.
Ще поседна за малко при теб.
Да те почерпя от моята тъга.
Да поговорим за мен сега.
Всеки ден от теб се оплаквам.
Зная, че не мога да те сменя.
Старах се, да бъда човек.
Защо? Нима не разбра?
Без пощада наказа ме ти.
Знаеш няма къде да избягам.
В твоите окови е моята душа.
А аз съм просто човек.
Сякаш се боря с триглава змия.
Завист, омраза, лъжи.
Осъдена на вечна самота.
Търсих обич... намерих тъга.
Искам просто да бъда майка,
Искам просто да бъда жена.
Нима е толкова трудно,
моя злощастна съдба.
Докога ще мълчиш?
Само подай ми ръка.
Друго не искам.
С другото ще се справя сама.
Не искам да съм в твоите окови.
Не искам подаяние.
Не искам състрадание.
Искам само малко обич и доброта.
Не искам съвети да ти давам
нито пък да те коря.
Само помогни ми.
Подай ми твоята ръка.
© С. П. Todos los derechos reservados
Благодаря за оценката.