Добър вечер, тъга!
Добър вечер, тъга! Уморена от пътя си,
ти нерядко отсядаш при мен.
И споделяш глада ми от минали тържища
и по бъдещи оргии с блудния ден...
Не говорим конкретно, а само за общото -
наслоено сред мътния прах.
Осолените сълзи са копърки в нощите,
когато пирува маскиран Греха.
Не липсва ни расо със златната показност,
ни мазния врат на ошишкан юнак.
Тук лаят и хрътките - хранени с дрогата.
Пълзят и лакеи с поръчков калпак.
Блюстители всякакви можеш да видиш
как плюскат съдбовно народната дан!
Водачи, чиято ръка се повдига,
единствено с цел да се смачка ума.
И глутници има, които ги следват -
стръвни и слепи от глад за пари!
А други си мислят как да ги впрегнат...
Вълк или вол тегли трудни съдби?
Добър вечер, тъга! Нажежена е правдата!
Наковалнята сипе искри!
Трябват вече ковачи - калени във вярата.
Аз ще стана чирак. Моят майстор си ти!
© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados