Дочаках те във залеза на дните.
Сега пристъпвам с уморени
от превратности нозе.
Очите ми, изпили всяка капка с вричане,
са жадни за най-щастливите сълзи.
Градяхме мостове във лудото си тичане.
Потъвах ме в ненужности с отчаяни мечти.
Дали с безумието на слепеца
те зазиждах в каменните истини?
Или в оплетените от грехове венци
рисувах твоите черти.
С молитвата на грешница ...