Дочуто

9 nov 2016, 7:54 2016-11-14T14:57:45+02:00

Poesía

415 1 8

Времето спряло е. Крачка, до две
и ще премине оттатък.
То и животът какво ли не взе –
всичко, дори без остатък.
Гледа навън с помътнели очи –
малко врабченце сивее.
Някакъв дъжд по стъклото сълзи.
Ден или два ще живее.
Ето, жена му, със бели коси,
стиска ръката му в шепа,
мести си погледа малко встрани,
с устните тихо прошепва. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Дочуто

Искате да прочетете повече?

Propuestas