Додея ми

11 abr 2008, 21:26

Poesía

849 0 6

Страхувах се да се усмихвам.
Прикривах се зад имена
на стари глупави привички,
превивах лесно колена.
На другите отварях смело
врати към техните мечти,
а аз оставах да ги гледам
и да им махам през сълзи.
Вечерях винаги с надежда,
че утре ще намеря път
и той към Нещо ще извежда,
реки от обич ще текат... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Додея ми

Искате да прочетете повече?

Propuestas