Бягам, но оставям стъпки по сухия пясък,
очаквам нещо да сториш,
бягам, на вълните чувам бесния плясък,
тайно искам ти да ме догониш...

Да ме спреш, да ме прегърнеш,
да ми кажеш нещо мило,
сълзите ми с ръка да бършеш,
сърцето ти - от любов да се е свило.

Не спреш ли ме, няма да се върна,
повече смехът ми няма ти да чуеш,
не ме ли викнеш - няма и да се обърна,
просто ще те целуна и завинаги ще си тръгна!

Морето вече стъпките ще е измило,
ще бродиш по пясъка солен,
любовта от сърцето ми ще е изтрило,
докато не ме намериш някой ден...