МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4087
5 jul 2019, 6:48

Дойдох 

  Poesía » De amor
336 3 19

Като дързък крадец

дойдох тази нощ

за сърцето ти.

Ти затвори пред мен

всички врати.

А аз, глупачката,

се разплаках.

Седя си така,

окована в сълзи,

а ти се смееш.

Пусни ме навън,

разбойнико!

 

 

22.05.2003

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря.
  • Просто ми харесват поетичните ти образи!
    А анализ правя за себе си, за да вникна в творбата на даден автор!
    Не чета еднопластово и не претендирам, че моята гледна точка съвпада с авторовата
    диаспора и мисъл!
    Твори и споделяй!
  • Благодаря, Георги.
  • Хубаво.
  • Може би сега ще ми опонираш, че рицар с броня не би могъл да лети, защото бронята е тежка и е против законите на гравитацията. Дори и без броня пак няма да лети, човек не може да лети, защото крилете поемат само определен товар, за да лети с криле, човек би трябвало да има мускули, които са невъзможни. Но има легенда за Икар и никой не я оспорва, въпреки че е несъстоятелна от научна гледна точка, или от гледна точка на истината. Николай, аз смятам, че си много умен и начетен и съм съгласна с повечето от изводите ти. Благодаря ти и че си правиш труда да ме четеш и знам, че намеренията ти са добри, но малко се уморих непрекъснато да обяснявам, че нямам поетична сестра. Моите образи са си мои, независимо от това, кой какво казва, а истината рано или късно излиза на бял свят. Благодаря, че прочете, както и на всички останали.
  • Леле, разкри ми всички вътрешни емоционални спатии. А си мислех, че само аз го мога. Усмивка. Може би все пак може да се каже и с едно изречение - внимавай какво си пожелаваш, може и да се сбъдне, а? Когато казвам врати, имам предвид врати. Имам доста стихотворения за прозорци, ако проявяваш специален интерес към тях, може да пусна някой ден някое от тях /някои съм ги публикувала/. Но си мислех, че за разнообразие, мога да пиша и за врати. Или ми е забранено? Не знаех, че не са ми позволени теми. Моля те, разреши ми да пиша за врати! И ми обещай да не ме дъвчеш, когато ги спомена и да ги заменяш с прозорци. Имам един и отвън, и отвътре, и един с криле. И гардероб с криле имам. И даже хора с криле. Но гардероба, кой знае защо, не го наричаш прозорец. Защо тази избирателност? Имам и един рицар с броня и с криле, но това е бръмбар. И него ли ще наречеш прозорец? Ако се напрегна, бих ти дала още примери, но стига. И каква е тази демонизация - понякога вратите са просто врати. Нищо повече.
  • Затворените прозорци са всъщност "вратите", на осъзнатост, будност, адекватност!
    Вратите са проход между отвъд физическото, астрално ниво, те са още бариера за зло, процеп между реалност и програмирана реалност!
    Ако си представим врата с праг, то този праг е бариерата , преминаването отвъд и навлизането отвътре!
    Програмирана реалност, са очакванията, какво има зад това отвъд?
    Групирането го съгласувах, в различна степен на емоция!
    От дързост, до сълзи!
    Това говори за различни емоционални окраски!
    Или още душевна мимикрия!
    Корелация е сблъскването, на толкова емоции в лирическата!
    И ако сравним този емоционален поток, в неспокойна ситуация, а в спокойна среда-измерим всичките състояния на преминаване, то това е групиране на корелация!
    Точката от А до Б- и от Б до А!
  • Благодаря, Николай. Някои думи трябва да си ги търся с речник. Усмивка. С някои неща съм съгласна в тълкуването ти, но не с всички. Няма там никакви прозорци, т.е., сигурно има, но не съм ги споменала, защо ли? Не съм споменала и килима на пода и това сигурно е пропуск. Усмивка. Сълзите не са оковани, лирическата е окована в сълзи, а не би трябвало да плаче. Смехът над тъгата не винаги е израз на садизъм, а може би над "буря в чаша вода", няма защо да плачеш, с мен си в безопасност, мога да поема отговорност за връзка с теб, ти очакваше да те отхвърля, но аз те виждам истинската и това, което виждам, ми харесва , защо плачеш, глупачето ми и т.н. Това за групирането не го разбрах, но все пак, благодаря за аналитичния коментар.
  • Интересен обрат!
    Психологическата картина е, че лирическата се опитва да опитоми нечие сърце, а опитомената се оказва тя!
    Затворените прозорци са илюзиите, разплакването е израз на безсилие, когато външните фактори са абонаментни!
    Окованите сълзи, са емоционално нестабилни ролеви модели, в абреактивен процес на асимилация и възприемственост!
    Смях над тъга, говори за садистично валентност на "Аза"!
    А свободата е рефлективен процес на действие!
    Всяка окова е в групиране на корелация!
    Интересен стих Мария!
  • Благодаря за "Любими".
  • Психологическото обяснение за тази "предпазливост" е, че жената отглежда поколение и трябва внимателно да подбере партньор, с който да го създаде. Същото е и с мъжете. Те също не обичат "лесните" жени. Сега, разбира се, условията са различни, по-лесно се оцелява и се отглеждат деца, дори и с един родител, но древните инстинкти си действат. Подсъзнателно търсим този, с когото бихме създали здраво и жизнеспособно поколение. Това е крайната цел на любовта, която издигаме на пиедестал - продължението на рода. Знам, че някои няма да се съгласят с това, но ми се струва, че това е причината за "бързай бавно" в отношенията между двама души, които се обичат.
  • А що се отнася до лирическата, всеки знае, че когато усетиш, че нещата започват да стават сериозни, първият порив е да се отдръпнеш, защото това плаши. Не се случва само при амбициозните и безскрупулни златотърсачки на мъже, към които нито аз, нито базираната на моя характер лирическа принадлежим. Но това вече го обясних в преден коментар. В едно от стихотворенията на "Слънчев есенен месец" имам подобен момент - "хайде, спри тази предълга лекция", а после - "чакай, забравих за Байрон, поета". Щеш, щещ, а после викаш "сакън", грубо казано. Но това е временно отстъпление и умните мъже инстинктивно го знаят. Аз вече посъветвах Красимира да не търси нелогичност в старите ми стихотворения, Мариана, може би трябва и не теб да ти го кажа. Няма една излишна или липсваща дума тук, отгоре на всичко е и в свободен стих, който на малцина се удава. Така че, наслаждавайте се на вдъхновението ми тогава и се радвайте заедно с мен на това хубаво стихотворение. То е за читателите, за да му се радват.
  • Тя лирическата, Мариана. Аз съм почти нея, но не съвсем. Малко съм се поразкрасила. Усмивка. Нито съм толкова дръзка, нито толкова охотно приемана. Но че си падам по "лоши момчета", е истина. Или поне беше. Благодаря. Ами това се получи, SMooth.
  • Да, съгласна съм, интерпретацията е добра, а негативните отенъци мисля допълнително подсилват.
  • Благодаря, Smooth. Неочакваното "навън". Някои "крадци" кой знае защо ги пускат охотно "вътре", а после не ги пускат "навън". Използвала съм многозначността на думите. А вратите могат да се затварят пред теб и на влизане, и на излизане. Неочакваността се получава от негативната окраска, която има думата "крадец". Всички биха очаквали, че ще е нежелан. Но не и когато става въпрос за сърца. Неща, които започват с невинен и неангажиращ флирт могат да се окажат доста сериозни.
  • Интересен обрат
  • Благодаря, Райна. Навън, дали от дома му или от сърцето му, знам ли? Благодаря, Красимира, изводът е - не крадете сърца, защото могат да ви оковат в неразрушими окови - за цял живот. И сбогом, свобода. Усмивка.
  • Седя си така,
    окована в сълзи...
  • Това навън ме отнесе с измеренията си!Хубав ден ти желая!
Propuestas
: ??:??