Светът, любими, е квартал на рая. Подслон за бежанци с едно крило. Малшанс, откъснатата ябълка да се окаже дълъг спор със Бог. И със животи да си сричат името, разполовени на човек и сянка. Докато, преродените във ничии не си намерят сричката за цялост. До този миг - нелепа тишина. Пороища във нощи непокорни. Неистов взор - да бликне синева, да ги опомни химнът на високото. А аз, любими, звънка като утро, зората лея в речното си име. След бурите, с които се римувах, възкръсвам пак в изгубената сричка. И знам, че ти си моят късен мъж, единственият свой сред бежанците. Дойдох да питам в този трескав дъжд: Ще можеш ли чрез мен да се обичаш!?
Когато се срещнат двете половинки на сричката, когато се срещнат еднокрилите бежанци, когато се срещнат човекът и сянката му,когато се залепят двете половинки на райската ябълка, тогава ще можем да се обичаме чрез другия! Библейско-митологично, образно и въздействащо!
Поздрави, талантлива Бистра!
казвайки ( и чувствайки) "обичам те" всъщност имаме предвид "обичам себе си повече, когато съм с теб". скоро стигнах до този извод,
мисля и ти това казваш в прекрасния си стих
чудесно е, че героинята ти е открила сричката си
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрав и прегръдка,Бистре!