Не искам да запомня светлината ти -
онази – през окото на ключалката.
Пращи вината и се впиват пипалата й
в остатъка от спомена. От малкото,
в което се превърна пред очите ми,
защото не можах да се надрасна.
Сънувайки те, бдя като ощипана
и чакам да прескочиш от терасата.
Не искам да запомня светлината ти
с очите на лъжливото си его.
Във парка днес крещят децата ти,
а аз не смея и да ги погледна. ...