10 feb 2013, 21:25

Докато не тръгне влакът му... 

  Poesía
1244 0 10

*          *          *


Очите на детето са невинни,

душата му танцува във зениците,

небесата винаги са сини,

а то пътува на гърба на птиците...

Най-чиста е душата на детето,

най-искрени са неговите думи,

прекрасни като девствена комета,

непознала нивга прашни друми...

След туй годините нахлуват,

изпепеляват всичко без остатъци,

съвестно промените рисуват,

оставяйки му груби отпечатъци...

Детето бързо си "отива",

чистата душа поглъща мрака,

по мъничко с тълпата то се слива,

докато... не тръгне на живота влакът му...

 

Единствено децата са... невинни!


*          *          *

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Право казваш...
  • "Очите на детето са невинни,
    душата му танцува във зениците,
    небесата винаги са сини,
    а то пътува на гърба на птиците..."
    Сияйни надежда и смисъл...
  • Майстор!!!!Поздрав!
  • Носталгия по детството...
    Добре че те е хванала
    и мъничко насам те е довееяла.
    И ясно е:Пораснал си
    и помъдрял.И малко съжаляваш.
    Ала такъв е той... животът на големите
  • "Единствено децата са... невинни!"
    Това е една от житейските истини. Детската невинност ни крепи...
    Здравей, Валентино! Бях забравила,колко пречистващи и събуждащи размисъл са твоите откровения. Благодаря, че ми даде възможност "да те видя отново"!Добра среща, поете!
  • Поздрав!
  • Точно така, Вал! Най-сете се появи! Прави го по-често
  • Много вярно и хубаво!
  • Майстор на внушения!
    Вальо, къде си?
  • Затова трябва да се постараем, да не порастват толкова бързо децата ни... Има време за мрака.
    Хубаво стихотворение, Вальо!
Propuestas
: ??:??