Докато ни събере смъртта

16 dic 2011, 10:30

Poesía » De amor

761 0 7

Животът разсипа със шепи
в косите ни сребърен скреж.
Сетне захвърли ни в нищото
- вехта, изтъркана вещ.
Разгърнаха черни криле
върху ни сумрачен покров.
Неусетно изживяхме дните си.
Дарих ли ти достатъчно любов?
В мирните поля на Елисей
двама някога ще бродим пак.
Върви! В съня си ще те чакам!
Докато ни събере смъртта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Докато ни събере смъртта

Искате да прочетете повече?

Propuestas