19 jul 2008, 11:42

Докато пак от обич се пречупя. 

  Poesía
754 0 12

Прехапах си въздишките.

Изсъсках ги.

Като неискан стон,

заседнал на дълбоко

в душата ми.

Намирам те.

Печален си.

Подритнат от сълзата ми.

Безоката.

 

Прегръщах си изсъхналите

 вътрешности.

Едва те гледам.

Зверски плиткоумна съм.

Когато стане дума

за любов...

Изцеждам си сърцето

и... щастлива съм,

 

докато пак от обич

се пречупя.

Очите ти, препълнени

със вино...

Когато те удавя,

ще ги пия,

ще те целуна.

После ще си ида.

© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не мога да повярвам-от първите стихове до сега си прескочила планини!!!На това му казвам развитие!!!Просто съм възхитена от теб момиче!
  • и тук си невероятна
  • Много много добро Поздравления
  • Връщам се късно днес, за да ви прегърна
    Ренка, старая се да съм истинска^^
    Има малко хумор в интерес на истината xD Лека ирония към любовната ни слабост.
    Смешко, и да го преработя няма да има същия смисъл и тази лека ненавист към пречупването от любов.
    И май това е от мен
  • Изцеждам си сърцето
    __________________________
    Може би
    !!!
  • Прегръщах си изсъхналите
    вътрешности.
    Едва те гледам.
    Зверски плиткоумна съм.
    Когато стане дума
    за любов...
    Изцеждам си сърцето
    и... щастлива съм,



    излишно е според мен ... или поне го преработи ... доста ... "хард" вариант ...



  • Много ми хареса! Поздравления!
  • ха ха готино е. различно и готино
    странно чувство за хумор
    усмихнах се беззъбия и разбитото сърце разби се в спирка магистрална
  • Подритнат от сълзата ми.
    Безоката.

    Чудесен стих, Йоанна!
  • страхотно!
  • Прекрасно!!!Поздрави!!!
  • нямам думи...

    много СИ!!!
Propuestas
: ??:??