30 jul 2009, 11:40

Докога? 

  Poesía » De amor
965 0 2

Докога със маргаритки ще играя

и за теб наивно сляпо ще мечтая?

Знам, че си далеч и няма да си мой,

ала пак отеква в мене силен вой.


Искам да си тук до мен, да ме прегърнеш

и искрата на живота в мен да върнеш,

защото ти взе я, когато замина

и оттогава в душата ми е зима.


Няма весел смях и цветно настроение,

без теб е просто сиво ежедневие.

Така е вече повече от година,

достатъчно време, струва ми се, мина.


Но при цялото ми силно желание

да те изтрия от моето съзнание,

ти упорито в мислите ми се разхождаш

и без срам дори в сънищата ме спохождаш.

 

За чудо моля се, напук на безнадеждността -

с тебе да сме двама, заедно във вечността.

И питам се пак, докога ще е така?

Докога ще те чакам с болка и тъга?

© Дарина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сорбус,малко си прекалил!Ако не ти харесва, защо изобщо си написал коментар?Даринче, опитай се да го преработиш в рими, дете !И затвори устата на чичко Сорбус !Не унивай !
  • Непоръбено!...
Propuestas
: ??:??