9 dic 2011, 17:56

Доколко 

  Poesía » De amor
677 0 2

Поисках те! И ти ме пожела!

И двамата се врекохме във вярност!

Покълнала в душите, ревността

в живота ни промъкна се коварно!

 

Безобичното чувство тъй боли

и всичко преосмисляме през болка!

Понякога в живота не върви...

Понякога се питаме – доколко!

 

Доколко е възможна любовта!

Доколко бе животът романтичен!

Доколко с мен щастлива си била!

Доколко с теб сме двамата различни!

 

И с мислите ми този стих лети:

възторзи–грешки–радости–тъги...

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??