vega666 (Младен Мисана)
1663 14267
20 jun 2020, 19:57

Докоснах с любовта ни синевата 

  Poesía
2037 24 17

Дори да дойде ден да си ми чужда,

ела при мен, аз пак ще те прегърна.

Дори и нашата любов да е заблуда,

очите пак ще искат да те зърнат...

 

Изтекло е морето днес в сълзата,

солено пари тя по мойта буза,

откъснала парченце от душата,

прокапала на новата ти блуза.

 

Навехнах непонятното си име

в оставащото тъжно разстояние.

Един без друг ли ще го довървиме

в студени дни, гравирали страдание?

 

Аз още помня първата ни ласка -

предчувствие за топлите ти устни.

Очакваше ме може би с каляска -

да бъда принц от приказките вкусни.

 

Но черен принц съм тука на Земята

под грохота на толкова небета.

Докоснах с любовта ни синевата,

останал сам на мъртвите павета.

 

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво. А ти изобщо слизал ли си от нея?!
  • Прекрасно е - въпреки тишината на финала...
  • Харесах! Има страдание! Има надежда за среща! Добре изражено любовно обаяние!
  • Винаги чета с удоволствие любовната ти лирика, Младене! Красива и възвишена... С примес на обреченост...
  • Поздравления за Поезията ти.
  • Наслада е твоята любовна лирика, Младене, наситена с много емоции и чувства, които ни поднасяш още със заглавието! Приеми моите най-искрени поздравления!
  • Красива творба! Поздравления!
  • Впечатлена съм, Младене! Стихотворенето ти е много силно, искрено и въздействащо! Усеща се, че в сълзата на лирическия герой
    " изтекло е морето"! Запази този изповеден тон, дори и " под грохота на толкова бебета"!🍀
  • Истинско, емоционално и въздействащо! Стихчето ти е като палитра от чувства, с които животът рисува картини. Дали има съвършенство в любовта , не знам..., но винаги се докосвам до нейния най-чист и сакрален образ, когато чета стиховете ти, Младене! Поздравявам те и ти благодаря!
  • Хубав стих!
  • Тъжно и красиво.
  • Чиста и пълнокръвна поезия!
    Браво, Младене!
    Много ми хареса!
  • Един принц под грохота на небетата! Емоционална и изключително въздействаща изповед!
  • Страданието пречиства душата и тя ни дарява чистите помисли за нещо безвъзвратно отминало, но непрежалимо...
    В изкуството страданието катализира чувствата и те намират творческите възможности на автора в определен момент от живота му.И той излива душата си в слово,музика или картина. Тогава той застава с лице към любовта, напълно беззащитен, но искрен пред себе си и пред читателя, слушателя или зрителя...
    Поздравления, Младен!
  • Колко прекрасни метафори! Красота, нарисувана с думи... и чувственост...
  • "Студени дни, гравирали страдание" - Всъщност, цялото стихотворение ми харесва, болката се усеща почти реално.
  • Пишеш с толкова любов - Няма как да си черен принц!
Propuestas
: ??:??