Протягам се, но не достигам
косите ти, ни устните... не мога!
Безкрайно взирам се, не мигам,
а погледът ми е тревога.
Опитвам се, но не успявам
да сетя допир нежен, с пръсти.
Безмълвно чакам и улавям
невидими уханни пръски.
А ти си в мен и ме изпълваш
нетленно, силно, необятно.
Докосваш ме, а аз изтръпвам,
отпускам се и е приятно.
© Todos los derechos reservados