(На Сен- Санс)

Там, в кладата на твоя вечен огън,

изгарят спомени за цял живот,

достойни даже да докоснат Бога

чрез музиката ти, що няма срок.

Разказва ни тя нежно за деня ти

и ни изпраща в други светове,

в които господар си на съня ни

и нашите безкрайни страхове,

а там е всичко толкова красиво,

с животните не сме си врагове

и шареното в нас изглежда живо,

тъй както с шарки – цялото небе.

Там рибите си имат също говор,

а струните създават цветове

и всяка твар живее да е в сговор

и в мир пируват хора с богове.

И ти си там – пазител на вратите,

където пускаш всеки със мечти,

що знае, че обратно на реките,

човек се ражда, не за да руши.

Божествен храм е твоето изкуство,

що води ни към райските врати,

защото е изпълващо със чувство

и с него няма как да сме сами!