Ще разберем, докоснем ли се с пръсти,
че кратък е животът ни… Прашинки
сме в този свят, с души невръстни,
и чисти са сърцата ни… Калинки
като деца оставяхме да литнат,
и да посочат вярната посока,
а днес - с усмивка бледолика,
забравяме мечтите си високи…
Ако докоснем се със пръсти
сега, във днешната реалност,
дори снегът навън да бръска,
сърцата ни пъртина ще прокарат.
И спомени, копнения, неволи
ще отлетят във висините,
а чувства, под снега наболи,
ще ни припомнят - в кратък филм сме...
Ще разберем, докоснем ли се с пръсти…
© Криси Todos los derechos reservados
сърцата ни пъртина ще прокарат.
Чудесно!
С обич, Криси*!