Обичам те. И няма нищо живо,
което да те замени.
Обичам те. Душата ми умира,
когато не я доскосваш ти.
Докосни ме. Толкова е просто -
сякаш не си спирал да си мой.
Докосвайки ме, всичко ти ми носиш
и ми даваш причини за живот безброй.
Докосни ме! Само това би върнало
туптенето на моето сърце.
Душата ми, дори и преобърната,
копнее пак за твоите ръце.
21.09.2001г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева Todos los derechos reservados