Погледни ме! Докосни ме със очи -
поне за миг удостои ме с мъничко внимание.
Не питам винаги ли си такъв.
Не се прикривай зад измислено старание.
Не свеждай поглед срамежлив,
вдигни глава, та теб те има!
Огледай се във моите очи,
във тях надежда тиха се таи.
Очаквала съм този миг.
Когато пак до теб да седна
и да ти разкажа приказка
за онова, незнайното момиче,
което имало душа на птица -
и две добри ръце,
които нежно галят.
И сърце, което да обича.
И тайно всяка нощ политало
с крилете на мечтите си,
далеч, при своето момче,
защото го… обичало.
NG/nnn
07.12. 2007
© Нели Todos los derechos reservados