Да паднеш от високо най-боляло
и сривало човешките съдби,
но падайки, потъвайки изцяло -
разбрах, усетих - не боли.
Докосвайки върха, изричаш думи -
че силен си, способен, всемогъщ,
след време точно то ще те погуби -
изреченото, не падането изведнъж.
Върховете върхове са, да се покоряват,
да се качваш и да падаш ти от тях:
изкачвайки се, мислиш, че успяваш,
а падайки, крещиш в неистов страх.
И когато с нови сили пак нагоре тръгнеш -
поспри за малко и добре си помисли:
дали е по-разумно да се върнеш,
или да кажеш "разбрах, усетих - не боли".
© Госпожа Стихийно Бедствие Todos los derechos reservados