Докоснат съм от ангел с нежен полъх,
целува ме в нощта и ме съблича,
прегръщахме се, любихме се до без дъх,
и с утрото те губя, бягаш със съня ми.
Докоснат съм от ангел с нежни сили
с погалващи ме пръсти по лицето,
ефирната ти рокля, очертаваща те фино,
събличам с устни и те гледам във очите.
Докоснат съм от ангел със снежно бяла кожа,
целува ме ефирно, щом настъпи полунощ,
на сутринта я търся пак, останал съм без сили,
но зная – тя пак ще бъде моя... тази нощ.
© Борислав тодоров Todos los derechos reservados