Като откъснат нежен лист от плачеща върба,
аз морното ти чело ще целуна
в часа, когато в сладостна нега
сънят в клепачите се спусне.
Ще те докосна със своя полъх-дъх,
събрал море и дъхави смокини
и тъмното на старите астми,
от които става като кръв червено вино.
Ще те погаля със своите две ръце,
обрулени и галени от бури,
защото нещо в мен зове
към тези две пламтящи нежни устни. ...