Слънцето бавно гасне зад хоризонта,
догарят огнените му лъчи,
гаснат някъде в необятното…
Замръква.
Денят уморено притваря очи,
а луната плахо наднича през мъничко пухено облаче,
голяма и пълна, учудена…
Нейде в здрача привлича ореол от звезди,
златни и бляскави, такива - като очите ни.
Но пусто, и странно,
и тъжно-самотно - в душите ни.
Опитвам да стигна до теб – протягам ръце, ...