Докоснах те.
Разголих мислите ти.
Тихо е...
А аз те цапам с любов.
Преследвам те тихо.
Поглеждам те плавно.
Настръхвам, щом те видя.
Тайно те виждам.
Навеждам се като котка.
Платонично те целувам.
Гушкам те, като дрямка.
Полегнах си, като вампирче.
Усети ли ласките ми.
Проникнах, като патенце.
Поглезих те, като видение.
Виж ме...
Докоснах те, като трапчинка.
Полъхът на вятъра ме прохлажда.
Заглеждам се, като дрямка.
Гушкам те като сърчице.
Часовникът се клати.
Мислите се превръщат в докосване.
Проследи ме.
Къде си, мое платонично момче.
Ти си светлината.
Допирът ме овладя, като стихия.
Помечтах си.
Поглезих те.
Това стихче го усети в душата.
Пронизах те.
Ти си пламъкът в душата ми.
Тласъкът към видението.
На прозорчето оставих любов.
Догони я.
Но и ме съживи.
Ти си част от мен...
© Десислава Танева Todos los derechos reservados