Докосването ти е тъй копнежно,
пронизваш ме с невидими стрели,
потъвам във очите твои - бездни,
повличащи ме като със магнит.
Целувките ти тъй вълшебни са,
разпалват устните ти в мен пожар,
нестихващ огън - страст метежна,
отпивам сладостният им нектар.
Ръцете ти са моят нежен пристан,
сред тях намирам мека топлина,
усещам те - сърцето ми те вижда,
със теб се чувствам истинска жена.
© Евдокия Иванова Todos los derechos reservados