anjambman (Анжамбман Анапестов)
13 561
26 ago 2012, 17:57

Докосване 

  Poesía » Otra
1321 0 16

 

 

                                                                    Докосване

 

 

Морето бе единствено спокойно

с тези корита, синджири, ветрила,

с вятъра, изгубил се нейде из брега,

недокоснал бягащия пулс.

По кожата ù гладка

сякаш празен лист хартия,

твоята се плъзна -

една внезапна като спазъм мисъл

и мигом увиснала в забрава.

 

С кръвта си черна

удави плитчините една сепия

и в пясък се превърна,

разбрала явно,

че красивите места не са безброй.

 

Изцедих лъчите и нощта,

останали във мен

и те погледнах.

 

© Анжамбман Анапестов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??