С ръка те докосвам,
за част от секундата даже. . .
Сърцето ми бие във ритъм безреден,
душата ми страстно те търси сега. . .
Къде си ти, моя сродна душа?
Къде ли се скиташ?
Немил и недраг.
Къде ли оплетен си в мрежите пак?
Дано те открия във този живот.
Да поседнем на сянка,
за миг поне щастливи.
Да погледнем напред,
за миг душите слели.
Спасение открили във
нашето скромно безвремие.
© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados
Трогнахте ме!
Приятна вечер!