1 feb 2013, 12:50

Докосване 

  Poesía » De amor
821 0 4

С ръка те  докосвам,

за част от секундата даже. . .

 

Сърцето ми бие във  ритъм безреден,

душата ми страстно те търси сега. . .

 

Къде си ти, моя сродна душа?

Къде ли се скиташ?

Немил и недраг.

Къде ли оплетен си в мрежите пак?

 

Дано те открия във този живот.

 

Да поседнем на сянка,

за миг поне щастливи.

 

Да погледнем напред, 

за миг душите слели.

 

Спасение открили във

нашето скромно безвремие.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??