vega666 (Младен Мисана)
1663 14267
2 oct 2014, 17:13  

Докосване 

  Poesía » De amor
1576 4 31

С миналото сякаш те докосвам.
Аз съм само минало изцяло.
В златни и предвечерни откоси
губя вече земното си тяло.

Само минало ще ти предложа.
Бъдещето е, уви, назаем.
Преживяното пред теб ще сложа.
Избери си нещо неживяно.

Със магията на вчерашното "беше"
ще загърна голото ти рамо.
Ти си млада и със кръв гореща,
а душата ми от теб - до смърт пияна.

Нямам право да те пожелая.
Нямам правото дори да те докосна.
Но сърцето скитник е нехаещ.
Любовта си в изтънели шепи носи.

Минало и бъдеще се сливат
в най-абсурдната от земните прегръдки.
Птиците на Ехото политат -
пият щастието на последни глътки.

Нека да си свята - да си истинска.
Тъй постой - недей сега да тръгваш.
В тази вечерна, нахлуваща измислица
твоят призрак е последно бъдеще.

С миналото сякаш те докосвам.
Аз съм само минало изцяло.
В златни и предвечерни откоси
губя вече земното си тяло.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Нежност, ефирност, всеотдайност блести от всяко редче! Пленително е! Всяка душа мечтае да бъде докосната така божествено! Поздравявам те!
  • Прекрасно е...
  • "Със магията на вчерашното "беше"
    ще загърна голото ти рамо.
    Ти си млада и със кръв гореща,
    а душата ми от теб - до смърт пияна."

    Посветено с любов... Какво по-вече е нужно???
    Да стоплиш душата с... КОПНЕЖ и ЛЮБОВ!...

    Нито съм млада, нито толкова гореща... Но мога и да съм навярно отражение на минало във огледало!

    Красиво твориш, навярно и красиво говориш..., и любовта е в теб, което е достатъчно!"

    Остани си такъв и... с душа, Мисана!
  • Благодаря ви, Марина! Радвам се, че това стихотворение ви е харесало.
  • Прекрасна изповед...!!!
    Нямам право да те пожелая.
    Нямам правото дори да те докосна.
    Но сърцето скитник е нехаещ.
    Любовта си в изтънели шепи носи.
  • Благодаря, Ваня! Трогнат съм от вниманието!
  • Подавам ти ръка за поздрав! Страхотно написано и нежно!
  • Благодаря ти, Камена, за тези толкова затрогващи слова!

    Пожелавам ти една чудесна нова седмица, наситена с поетично вдъхновение!
  • Всеки има минало, но да го вплете така красиво в бъдещето, не всеки може! Благодаря за удоволствието!
  • 1. Благодаря ти, Райна, за високата оценка и за този възхитителен и поетичен начин, по който благоволи да се изразиш! Но как иначе да се изрази една толкова голяма поетеса, ако не възхитително. Признателен съм ти за винаги топлото отношение към мен, което е със знак на пълна реципрочност от моя страна. Пожелавам ти все така да ни омагьосваш с неповторимите си метафори!

    2. Благодаря ти, Мария, за високата оценка и за чудесния ти коментар, в който открояваш конкретни пасажи от творбата ми. Много съм трогнат и ти желая здраве и нови творчески успехи!
  • Стихотворението докосва всеки! Харесвам асоциациите, които ми носят твоите метафори: "предвечерни откоси", "любовта си в изтънели шепи нося" или пък "твоят призрак е последно бъдеще".Дано лирическият намери бъдещето, дано принебрегне собствените си забрани!
  • 1. Сърдечно ти благодаря, Вики!

    Весели празници от мен!

    2. Сърдечно ви благодаря, Ена и Дани 51, за високите оценки, които дадохте за текста ми!

    Желая ви приятна неделна вечер и една много вдъхновена нова седмица!
  • Хареса ми. Поздрави!
  • Благодаря ви Ивон и Красимир, за високите оценки, които дадохте и за хубавите ви коментари. Трогнат съм и ни желая много здраве, хубав уикенд и нови творчески успехи!

    Искрено ваш: Младен Мисана
  • Преживяното пред теб ще сложа.
    Избери си нещо неживяно.
    Много хубаво, затрогващо!
  • Този стих ме поведе през есенна гора,
    на няколко пъти спирах да поседна, да помисля, да потъгувам...
    Благодаря за удоволствието!
  • Елица, Росица, Ели, Симо, Ивелина, г-н Яха Акбулут! Благодаря ви за високите оценки и за чудесните коментари. Трогнат съм от вниманието ви.

    Желая ви много здраве и нови творчески успехи!

    С най-приятелско и колегиално чувство: Мисана
  • Докосване е и този поетически усет...Поздрав !
  • "Избери си нещо неживяно.."
    Ето това наистина ме замисли и ме насочи към различни прозрения..
    Прекрасен стих, Младене!
    Благодаря за поетичното преживяване!
  • Стих изтъкан от усещания. Пиши по често така Мисана. За мен бе радост да прочета.
    А там, където Минало и Бъдеще се сливат, властва Сега. Там любовта царува!
  • "Но сърцето скитник е нехаещ.
    Любовта си в изтънели шепи носи."
    Вълнуващо, много красиво посвещение...
    Поздравления!
  • "Нека да си свята, да си истинска."
    Благослов е...
  • Идеята ти е интересна, Даниеле! Не съм се пробвал да пиша така. Това е малко писане "по заказ", както биха казали руснаците. Ще имам предвид тази идея и ако ме осени вдъхновение, защо да не напиша и такова нещо.

    Благодаря ти!
  • 1. Благодаря ти за интересното предложение, Даниеле. Щом нещо е "неживяно", то е и "неизживяно". Но тук имаме работа с класически стих и при избора, коя да предпочетем пред тези две приблизително еквивалентни възможности, следва да предпочетем онази, която не нарушава ритмиката на стиха. В конкретният случай това е "неживяно".

    Лека вечер!

    2. Благодаря ти, Елена, за хубавите думи и този коментар!

    Желая ти здраве и нови творчески инвенции!
  • Браво, докосна ме! Нека има и настоящо !
  • 1. Благодаря ти, Иване и за високата оценка и за този коментар!
    Желая ти нови успехи!

    2. Благодаря ви за високите оценка, Патриция и Даниеле!
    Желая ви здраве и много успехи!

    3. Благодаря ти, Рада, за високата ти оценка и за това споделяне в коментара ти по повод стиха ми. Трогна ме и ме развълнува.
    Желая ти здраве и да пишеш все такива перфектни стихове!

    4. Благодаря ти за коментара, Анна!
    Бъди в отлична форма и с боншанс във всичко!

    5. Благодаря ти, Кръстина, за високата оценка и за толкова хубавите думи! Дано ги заслужавам поне на 10 процента. Трогнат съм.
    Пожелавам ти много здраве и винаги да ни радваш с тази изключително ценна поезия, която пишеш, не само на лични, но и на обществено значими теми!
  • Казват, че любов, която не разплаква очите, не е истинска и още, че само
    невъзможната любов остава завинаги в сърцето, дали наистина е така, това е въпрос с повишена трудност, но да отговоря на въпроса, заслужава или не заслужава стихът ти шестица, това е въпрос, на койтно лесно мога да отговоря, дори ако имаше оценка седем, бих ти писала и тази оценка. Прекрасен стих от прекрасен поет! Поздрави и от мен!
  • " ...да не бъдеш " е избора, а защо не " да бъдеш". Поздравления!
  • 1. Благодаря ти, Агоп за високата оценка, която даде на стиха ми и за тези чудесни мисли, които сподели в коментара си. Трогнат съм и ти желая здраве, преди всичко и много нови високи коти в поезията.

    2. Благодаря ти, Стойна, за този подробен и задълбочен коментар, чрез който навлизаш по градиента в интерпретационното пространство на стиха.
    Прочетох го с голям интерес и с уважение към личността ти, която е способна да осмисля по този начин нещата. Мерси и за високата оценка.

    Желая ти да си в добра физическа форма и да напишеш нови силни стихотворения!

    3. Сърдечна благодарност дължа на Елица Ангелова, Любомира, Дианжело и Милко Кънчев за високите оценки, с които удостоиха стихотворението ми.

    На вас приятели и колеги по перо, желая също много здраве и нови творчески изяви. Както подсказа Елица в един свой коментар, нека стиховеят не ви изоставя, а да ви дарява с нови прекрасни образци на поетично творчество!

    Искрено ваш: Мисана
  • С миналото сякаш те докосвам.
    Аз съм само минало изцяло.
    В златни и предвечерни откоси
    губя вече земното си тяло.
    Дълбоки са чувствата, които те връщат в миналото.Златните предвечерни откоси - времето на тежкозрялата есен на живота, те кара да се понесеш с душата си към една любов, която с удоволствие носиш
    в себе си и същевремено предусещаш промените, които неминуемо настъпват с годините във физическото тяло на човека.Изведнъж извикваш:"Нямам право да те пожелая.
    Нямам право дори да те докосна.
    Но сърцето скитник е нехаещ.
    Любовта си в изтънени щепи носи."
    Стихотворението ме развълнува - "Аз съм само минало изцяло".С една дума - спомен или както ти си го определил като "силует"
    Това твърде познато и изживяно чувство ме накара да се завърна в собствените си спомени и изцяло да те разбера:
    "В тази вечерна, нахлуваща измислица
    твоят призрак е последно бъдеще."
    И аз така мисля,че младостта е най-богата с това,че има бъдеще.
    Творбата ти е много интересна и необхватна във всичките варианти на чувствата,които си пресъздал. Благодаря ти за търпението, с което трябва да прочетеш моите опити да споделя скромното си мнение!
    Аз немога да изразя всичко,което тя притежава. Важно е изживяното чувство, което ни прави хора! Поздрави от мен и лека вечер!Пожелавам нови творчески успехи на поетичното поприще!
  • миналото си има своето място в живота ни, Младене...
    прекрасно е, когато миналото е изтъкано от светли спомени, които да се вплетат в настоящето и да открехнат вратата към бъдещето!!!
    поздравления за чудесния стих!
Propuestas
: ??:??