31 jul 2008, 10:56

dolche vita 

  Poesía » Versos blancos
631 0 9

Obra no adecuada para menores de 18 años

докато стенеше мъглата по миглите
обсъдихме студа
грипната епидемия
и старите сметки за плащане
всяка дума разчекната между нас
спомни прегръдките на морето
и сълзливите истории от лексикони
където умират млади девойките
и ги погребват облечени в булчинските им рокли
много мерло изпихме тази вечер
какво ще кажеш
прехвръляхме вината
страница след страница
без милост останаха чашите
и може би светът седна на нашата маса
нежността подивя от искане
страшната вещица
дето ми подкупва душата
а пръстите на самотата
разкъсаха опаковката с изтекъл срок на годност
поисках да съм
Единствената развратна кучка
която някога си чукал
до изнемога
късно е за извинения
объркани са ми представите за прилагателни
както
и вижданията за сладък живот,
но мъглата ми стене по миглите
и не виждам посоките
само онази следа от очите ти
по моите пръсти
която ме подлудява
чукай ме скъпи

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??