"на орисниците"
Застинала
от самота и ярост
лава,
без вяра и обич
във живота си вървях!
Далеч от шумотевици,
разкош
и слава,
лъкатушех,
падах,
но сред
бурите
не спрях!
Туй съм аз сега-
обречен на
забвение!
Но този вик - не е
молба
или просия,
а
копнеж
за топлинка
и вдъхновение,
див протест,
че роден съм
с тази орисия,
и заточеник-
на свойто
откровение...!
© Шани Todos los derechos reservados