"В неделя. Девет." – есемес изпрати
съдружникът ми "по неволя" Йорг.
Усмихнах се!... Да, имам си приятел
"един на сто" – от Манхайм до Ню Йорк!
На сутринта събудих се. Кафето
не си изпих – нали поканен бях
на гости, та очаквах БМВ-то
да спре отвън. И скоро го видях.
Защото Йорг бе точен до минута.
Завиждам му все пак за точността!
Но тука точността е прословута,
приятелството среща доброта.
– Отиваме у баба ми! Мein Bruder,
да не закусваш те предупредих!
Престорих се, че твърде съм учуден...
Намигна ми, а аз благодарих!
На гости съм, а сякаш – у дома си!
Закусваме у бабата на Йорг.
Накрая домакинята поднася
домашен пудинг сред всеобщ възторг!
Благодаря за милата покана!
Да, Манхайм е един прекрасен град!
В сърцето ми задълго ще остане,
защото Йорг ме бе нарекъл "брат"!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados