22 ago 2015, 21:24  

Домът на стария моряк 

  Poesía » Otra
834 0 5
В самара на очите му тежеше
небето цяло и така прокапа,
че сякаш от сърцето му валеше
на думи обич, болка, самота...
И стихнала във миглите на мрака,
душата му разпъти ветровете.
Попътен повей няма да дочака,
корабът, прегърнал бреговете.
Морето се протегна и оттегли.
Морякът с длан корава го помилва,
самара във очите си притегна,
събрал на възел морската си сила. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??